Поисках да съм птица бяла,
която рее се в простора.
Роден обаче във кошара,
по цял ден блея тихо в двора.
Поисках да съм вятър волен,
да стигна края на света.
Но май съм охлюв недоволен
и бавно-бавничко пълзя.
Поисках да съм вълк опасен,
да вия страшно през нощта.
Но си останах тревопасен
и хрупам сочната трева.
Поисках! От кого обаче?
До днес така и не разбрах.
В бедност майка, старец плаче.
Щастлив съм! Аз не съм от тях!
© Хари Спасов Все права защищены