Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
28 авг. 2015 г., 07:52

Размисъл 

  Поэзия » Философская
393 0 3

Размисъл


Нощта е уморена. Влажна и мъглива

капките вода са сълзи на тъга

свила се по ъглите дреме и заспива

а после иска само Тишина


Утрото пристига с хладен вятър

с пурпурния цвят на тъмен хоризонт

мъглата чезне като сцена в театър

денят започва със забавен ход


Нощ и ден редуват се във времето

а то безплътно все върви напред

понесло на живота бремето

там някъде по свой закон и ред.


юли 

Варна

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Философски поетичен текст в най-хубавия смисъл. Нощ и ден се редуват като Ин и Ян в своята диалектическа обвързаност. Чудесни са наблюденията за нощта. Те носят своеобразна естетика и своеобразен психологизъм. Поздравление, Гавраиле!
  • Йоана,винаги се стремя да бъда многоцветен в изказа.Това го заслужават тези които четат моите стихове.Приятно ми е че те е докоснала атмосферата в стиха.Благодаря за оценката.Поздрави!
  • Усетих атмосферата... Сутринта пуснах стихче - „Играчки на нощта“, и то засяга „уморената“ нощ. Има много общи неща в идеите, но и много различни - включително безспорно по-добрата и въздействаща описателност тук, докосва. Както и това за времето - но според мен то е малко страничен елемент, важно е кой си, а не точно кога Бремето си е за хората... Харесах, поздрави!
Предложения
: ??:??