14 янв. 2008 г., 11:36

Размисъл 

  Поэзия » Гражданская
836 0 5
Всъщност наистина има за какво да се живее -
като се замислиш - я се влюбиш, я видиш нещо красиво.
Но на мен като че ли нито ми се смее, нито ми се пее.
Всичко някак си е постоянно, неизменно сиво.
Не се мъчете да ме разнообразите. Няма смисъл.
аз не съм от веселите, непринудените хора.
Не страдам от самочувствие, нито от прекалена мисъл
не мога да помогна, не ставам за опора.
За талант да не говорим, той не е за всеки.
Аз не мога да пия кафе, нямам пари.
Талантът, който го има, отваря аптеки,
а не рони постоянно жалки сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Все права защищены

Предложения
: ??:??