2 нояб. 2007 г., 15:19
Размисъл
Днес не мога да пиша, просто думите бягат.
И не искам на всяка цена да ги стигна.
Търпелива ще бъда, аз умея да чакам,
току-виж ме открият, преди да съм мигнала.
Моят речник, признавам, не е много силен,
за поезия не винаги е готов
и банални са моите спомени минали,
ала имам си "вяра", надежда", "любов".
И това във момента напълно ми стига,
то е важно за мен и е моя опора.
Аз намигам на слънцето и то ми смига:
"Продължавай, бъди част от цветните хора!"
© Мария Борисова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Поздравления! Зарадва ме!
-
И за мен бе удоволствие!
-
Хей, на мен ми допадна :`)))
С интерес го прочетох. -
Беше ми мило и драго да прочета.
С много , много обич, мила Мария. -
Страхотен. Речникът ти си е много добре и го използваш много добре
А ако пишеш така в дните, в които "не можеш да пишеш", много искам да те прочета в ден, в който можеш -
Продължавай да бъдеш част от цветните хора,Мария!Сърдечен поздрав за мъдрия стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
