7 апр. 2009 г., 22:32

Размисъл 

  Поэзия » Философская
879 0 1

 

РАЗМИСЪЛ

 

Огледах се наоколо,

не те видях!

Потръпнах от умора.

При стария фонтан се спрях,

около мен - тълпа от хора.

 

Деца играят,

весел смях

долита и замира.

Нима е сън, дали е грях:

да искам миналото да е живо?

 

Пролет идва.

Цъфти липата...

Отново листопад.

Година мина и цветята

осмислят вечния ни кръговрат.

 

И там - картината,

отново жива:

море от спомени, усмивки и мечти.

Живот красив, аз те живея:

такъв, какъвто си!

© Веси Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много свеж стих. Финалът ми хареса особено. Нека го живеем настина такъв, какъвто е! Поздрави
Предложения
: ??:??