Недей да се завръщаш, нежелана.

В онази тиха, бяла слепота!

Там никой не очаквате засмяна

В косата ти проблясва белота!

Там всичко е замълкнало отдавна

Спомена дори е луда тишина!

Изоставена а все още си им вярна

Та, ти за тях дори не си била!

Затворена е външната врата

Нямаш майка, ни баща

Сълзите не отронвай, ни тъга

Търси приют за своята душа!

Недей да се завръщаш, нежелана !

Прикривай се в своята самота

Нали не искаш отново да си окована

В твоя дом с паяжина от лъжа!

/посветено на изоставените деца/