16 июл. 2020 г., 08:01

Разнищване 

  Поэзия » Философская
565 2 1
Променлив вятър целува очите ми
и без време разпилява косите,
една сълза се обърква и пита:
„Защо сърцето спори с мислите?”
През раните душата се разголва,
от липсите изграждам се по-цяла
и хаос се отприщва непокорно...
Пак светлина край мене засиява.
© Павлина Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Все права защищены

Предложения
: ??:??