16 июл. 2020 г., 08:01

Разнищване 

  Поэзия » Философская
514 2 1

 

Променлив вятър целува очите ми
и без време разпилява косите,
една сълза се обърква и пита:

„Защо сърцето спори с мислите?”

 

През раните душата се разголва,
от липсите изграждам се по-цяла
и хаос се отприщва непокорно...

Пак светлина край мене засиява.

 

                                   © Павлина Петрова

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??