Аз съм разнопосочната улица,
по която ти бързат минутите.
Крачиш смело сред хорската глутница.
Пееш песни от никой нечути.
Ако някога в мрака се спънеш,
зрънце жито посял между бурени,
не тъгувай, назад ще се върнеш
и ще имаш мелодия в струните.
Вятър листи ли в пътя ти вейне
и се скрият от теб коловозите,
моят лик пред нозете ще грейне,
та дори да са празни залозите.
И какво, че като копче на ризата
съм пришита към твоето минало.
От ковчеже на дневни капризи
ще ме вадиш с ръце поизстинали.
И от моите разни посоки
ще извайваш поезия в дните ни.
Само дръж ме високо, високо,
дето птиците синьо прелитат.
© Роси Савова Все права защищены