Разпади… На тях съм обречена,
да губя всички частици от мен,
нечия, греховна, съблечена,
и сбъркана до съвършенство.
 

Разпади… Докато намеря идеалния,
който придава смисъл на плътта,
и пошлото става сакрално,
и ни превръща в част от вечността.
 

Когато погледна в очите ти
виждам дяволското си отражение,
което напук, без обичане,
превръща разпада в кръщение.
 

И разпад ли е или сбор?
До тебе сякаш винаги била съм нарисувана,
да се задъхвам, да се извивам неуморно,
да те преливам в мен, докато те целувам.
 

Сбор ли е… когато свършва времето,
и пръстите ти са цялата вселена?
Даваме ли си или отнемаме?
Разпад ли е… Или предвлюбеност сломена…

 

14.01.2015г. 
гр. Сопот