Разпалвай ме, когато в утро смръзнало
слани отпиват сребърна роса,
а аз, ръце протегнал, търся възела
на нишките ни - дъх от чудеса.
Копнежа на зениците изстинали
с една усмивка палеща дари...
Дори мечтите в мен да са отминали -
отново с твоя глас ги покори.
На есен дървесата кършат пръчици
и с шума ги застилат - като дар.
Една искра след бури от разлъчване
превръща мигом болката в пожар. ...