Разпети петък... 2
Ей двайсет века вече от тогава
и все с надежда чакаме – Христос
от мъртвите (за божия прослава!)
отново да възкръсне венценос...
Не ни омръзна все да влачи Кръста
Исус във земния си дял жесток,
но знаейки, че утре ще възкръсне
и вече не като човек, а – Бог,
Спасението наше ще измоли
от милостта на своя Бог-Отец...
... А нещо май не вярваме?... Защо ли?...
– Защото ли – във Рая взе крадец!...
Или́, че в еволюцията спряло
Човечеството просто озверя́ –
и връща се към своето начало
във предчовешки диви времена́?...
И нравите му са тотално същите,
но в технологиите е напред,
че може, както пие си кафето вкъщи,
да гръмне и „досадния“ съсед...
И всеки Бог разпънало на Кръста
Човечеството може векове́ –
да се кълне: в небесното„възкръсване“
и с Вярата пред свойте синове́...
... И днес е там в основата на Кръста,
камбаните не спират във нощта,
а храмовете с хора са задръстени,
но Вярата им – с трайност на свещта,
която вън един внезапен вихър
със порив луд за миг ще угаси́...
– А във душите им е тихо... Тихо!...
... Не се замислят: Кой ще ги спаси́!...
17.04.2020.
Разпети петък
© Коста Качев Все права защищены