Мисъл -
тиха история
като жив трепетен зов.
Спомени топли
в шеметен ритъм -
бяг на пространство
от мойте ръце.
Времето...
бяла морска пяна...
стопена от жар
в мойто сърце.
Връщане няма:
щом така си рекъл;
Мисълта - перце,
отскубнато птиче перо;
Спомен и рана,
разпиляна пепел,
падат на пода,
слети в едно...
© Вечерница или Зорница Все права защищены