Разпиляна стомна
Разпиляна стомна
На дребни късове умира,
стомна разпиляна във всемира,
ръка немощна на старица,
дръжката крепи като свещица.
Очи си вперила е в долината,
тежи и дръжката в ръката,
гледците и се впиват в стомната строшена,
лумват спомени в душа - отколе набраздена.
Майчица е тъжна и любяща,
любима е била - пламтяща.
Сега се вижда в стомната строшена -
на дребни късове е,... уморена... уморена!
... И горест в сърце и се надига,
в ухо си чува песента на чучулига,
в сърце си нишка тъничка преде -
ще дочака..., ще дочака... своето дете!
Вятър косите бели разпилява,
дръжката на стомната се олюлява,
очите гаснат в чезнеща жарава,
Стомната сиротна на двора си остава.
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Васе! Приятен съботен ден!
-
С Ник! Харесах!
-
Мисана, благодаря за верния прочит! Имай хубав и топъл ден!
Ваня, благодаря и на теб! Поздрав!
Ник,прав си...! Благодаря и на теб! Чудесен ден от мен! -
Колко ли завърнали се деца, ще открият само дръжките от стомните...
Боли, при тази мисъл!
!!! -
Интересен и силен алегоричен образ!Звучи песенно. Докосва..
Хареса ми! -
Вездесъща, алегорична стомна, която въпреки своето разпиляване, всъщност остава. Онова, което дълго е съжителствувало с нас, сякаш става наше продължение и дори се одухотворява. Нещо повече, то се превръща в изразител на на най-съкровената ни същност, част от провленията на света с неговото съгласие, или несъгласие /с нас/ - като в романите на Карлос Кастанеда. Такава е и тази вълшебна стомна.
Поздравление, Рени! Отлично ваеш поезия - както грънчар стомна!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
