lilium (Катина Иванова)
10 36
27 мар. 2004 г., 15:10

Разпиляни стъкълца 

  Поэзия
1776 1 5

С моята крехка наивност
слънчево огледало с ръцете си държах
с него твоя образ аз съзрях
мига на щастие в реалността
през очите ти видях.....

Смях, думички, шеги
и  от една невинна мъничка лъжа
с крехките си пръсти
огледалото на хиляди парченца разпилях.

С окървавените си пръсти
парченцата стъкълца отново
в дланите си исках да събера..
огледалото в едно цяло да възстановя

            .....не успях

 

Не успях с крехките си пръсти огладалото да задържа
Не успях в него пак твоя образ да изградя.....
Защо допуснах те толкоз близо до себе си?!
Защо допуснах отново сърцето ми да прокърви?!

                                                               март 1979г.

© Катина Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Идеята ти е запазена последователно! Риторичните ти въпроси са силни!
  • Да Катина, аз също смятам, че единственият недостатък на този сайт са
    ОЦЕНКИТЕ, така нужни явно за всеки!
    Чудно ми беше дали на някой ще му направи впечатление!

  • Напълно съм съгласен с Пепина и давам същшата оценка
  • Благодаря,
    не ми е нужна тук оценката....
    по важно е какво иска да каже даден автор....

    Дразня се от това, че в този сайт само е важна оценката за някои пиша ти петичка, пиша ти шестичка, а не самите чувства породили появата на деденото произведение...
    Моля да ме извините.....напълно съм права, не сме в клас за да търсим отличника...
  • Много ми хареса като замисъл,поздравления ! Някои рими и ритми могат да се оправят,но не си позволявам да правя корекции,защото виждам достатъчно потенциал в автора.Продължавай да ни радваш с твои творби!Моята оценка е 6 поради липса на междинна оценка.
Предложения
: ??:??