Рогати дяволи ме гонят с остри вили,
месата ми безжалостно бодат,
усмивки злобни в тогите си скрили,
с отровни думи хапят мойта плът...
Душата ми опитват да разпънат,
да я удавят в кладенеца на страха,
треперещ, жалък, искат да призная
това, което ми рекат...
Крилата ми опитват да пречупят,
да падам, викайки, с протегнати ръце,
сърцето ми със пръсти бъркат да извадят
и втренчено да гледат как ще спре...
Но вътре в мен не виждат,
слепи са в душата,
не могат писаното в мен да прочетат...
Над мен могъщо бдят на Михаел крилата,
демоните на ада всуе се морят!
© Боян Иванов Все права защищены