21 мая 2008 г., 10:18

Разпит в ОДП - Адово 

  Поэзия » Гражданская
984 0 4

Рогати дяволи ме гонят с остри вили,

месата ми безжалостно бодат,

усмивки злобни в тогите си скрили,

с отровни думи хапят мойта плът...

 

Душата ми опитват да разпънат,

да я удавят в кладенеца на страха,

треперещ, жалък, искат да призная

това, което ми рекат...

 

Крилата ми опитват да пречупят,

да падам, викайки, с протегнати ръце,

сърцето ми със пръсти бъркат да извадят

и втренчено да гледат как ще спре...

 

Но вътре в мен не виждат,

слепи са в душата,

не могат писаното в мен да прочетат...

Над мен могъщо бдят на Михаел крилата,

демоните на ада всуе се морят!

 

© Боян Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления, Боян! Всичко е много хубаво - не само като поетично изпълнение, но и смислово. А съдържанието всъщност е много по-дълбоко и истинско от алегорията, към която мнозинството вероятно е склонно да го отнесе, но... "който има уши, да чуе", нали така? Нека св. арх. Михаил ни закриля! Успех!
  • Едва ли някой демон ще успее
    в душата ти да сложи своя ред
    щом мислите ти ангели владеят...
    Не може мракът да сломи поет
  • А ако прочетат в душата ще те оставят,няма да те разкъсват повече.Поздрав!
  • Ще се пребориш с демоните!
    Вярвай!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??