22 февр. 2007 г., 15:32

Разпитвам луната 

  Поэзия
716 0 7
Разпитвам Луната за тебе,
за твоите сини очи,
към някоя друга ли гледат?
Луната отново мълчи.
И в мисли потъвам изцяло
и сякаш те виждам пред мен,
протегнал ръка да я хвана,
но някакъв вихър студен,
обгръща те в свойта прегръдка,
завлича те силно назад
и вече те виждам по-смътно,
изчезващ сред облак сив прах, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Все права защищены

Предложения
: ??:??