13 нояб. 2008 г., 15:34

Разплакано сърце 

  Поэзия
870 0 6
Нощем пиша, нощем съчинявам
с много нежност стихове за теб.
Четейки ги сред синьото небе
слънцето разплакано изгрява.

И само нощем звездната ми аура
успява в рими тъй да подбере
думи, дето могат да накарат
платонично да се влюбиш в мен.

И под облаците бели да откриеш
за вечност любовта. Ала къде
след това от нея ще се скриеш?
Че страшно е, когато тя расте.

Но тя порасна в мен. И съчинявам -
с много нежност стихове за теб.
А слънцето разплакано изгрява
и с него плаче моето сърце...

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • прекрасно!
  • Съчинявай, пиши, и денем и нощем!
    Пишеш чудесно!
    Стиховете ти вълнуват!
    Поздрави, Валери!
  • Харесвам любовните стихове, писани от мъже.Толкова много сила има в тях...!Прегръдки!
  • твоята аура явно препраща много енергия, защото много силно ми въздействат стиховете ти и ще те чета и за в бъдеще да знаеш...
    поздрав!
  • Хубав стих!
  • Тъжен си...
    Но пък от тъгата се раждат едни от най-прекрасните стихове!
    Валерка*!
Предложения
: ??:??