Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
22 авг. 2016 г., 18:21  

Разполовяване 

  Поэзия » Любовная, Белые стихи
804 2 2

 

Удобното убежище 
на ласките се срути.
Живеем в пещерите на
няколкото премълчани думи. 
Захвърлили сме общото си минало –
бельо нечисто в плиткия панер
на паметта.
Тъй непосилно е
това сбогуване –
като скачени съдове
са твоята неутешима преданост
и моето непостоянство.
Между вечерята и филм на Ал Пачино 
си вземаш душ
и тялото ти на змиорка
се плъзва между серпантините
на хладния ми ум.
Изтегната на хълбок
пред очите ми,
приличаш на вълчица,
която кърми агне, 
преди да го разполови.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Уникален поет!
  • Иво, предполагам, че тук асоциациите с образа на вълчицата от Дантевия "Ад" са напълно неуместни! Защото с голямото си сърце чувствителен и изящен поет като теб изцяло заслужава обичта на своята Беатриче! Поздрави!
Предложения
: ??:??