РАЗПЯТИЕ
С мъртви криле прелиташ над мене,
със живи сълзи те оплаквам...
Ти беше птица, литна нагоре,
а аз безкрила останах отдолу.
Ти достигна до облаци сиви.
Защо се скитам по краища диви...
Щастие в небето пак дириш...
Гордостта ти прерасна в крилете...
Кварталната кръчма за теб е проклятие...
... Ти ли направи от любовта ни разпятие?
© Мимо Николов Все права защищены