Този стих беше провокиран в мен от "Разкъсани молитви" на Елишка и случаят с изгонените хора от Божиите храмове.
Разпънаха Го!
Без да ги е грижа
за Неговите думи,
чудеса...
Страхуваха се.
Искаха да имат
властта си,
силата си,
гордостта...
И днес
Го сочат.
И разпъват
още...
Преследват ги очите Му,
духът...
Ядосват Му се
в сънищата нощем,
когато идва,
за да изличи греха...
Разпъват Го,
но вече са различни -
под маските на Негови слуги.
Говорят благо,
но са безразлични
и благославят,
щом им се плати...
Разпъват Го
и в храма,
и в полето,
и в домовете,
в хорските души...
Разпъват Го!
Разпъват Го,
където
най-много
трябва
да Го заболи...
© Руми Бакърджиева Все права защищены
Всичко е пари - няма ценности, няма идеали, няма съвест.
Как спят спокойно? Аз не бих могла!