18 нояб. 2018 г., 09:35

Разруха 

  Поэзия
457 1 0
Като гаснеща секвоя сред отнета вечност.
Като плашеща история
за човечност.
Като блян сред океан от спомени.
Като личностна ерозия.
Като лупа под лъчи на жарко слънце.
Като непокълнало
в земята зрънце.
Като недовършено започнато.
Като минало, несбъднало се.
Като мисъл насред пустошта от думи.
Две неакордирани ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Все права защищены

Предложения
: ??:??