Едно обичане в днешно време
е равно на закъснение на гара.
Псуваме тихо, близкото минало,
а после друг я сърба тая попара.
След нас е потоп - бунтът на машините –
усмивки приспани със устни.
Колела намотават една доза любов,
а ти искаш едно цяло обичане.
Ти искаш да вярваш, ти искаш да падаш,
но да има кой да те хване.
Да падаш е лесно и понякога за предпочитане
от това да спазиш едно обещание!
Душата може – и душата ще носи
белези през годините получени –
за оня нищожен милиметър любов,
който така и не ѝ се е случил.
Ф.
© Филип Филипов Все права защищены