12 февр. 2014 г., 15:37

Разстояния 

  Поэзия » Любовная
655 0 5

Той я обичаше...

Малиновите ù устни изгаряха нощите му…
дълбоките ù очи проникваха в душата и мислите,
ръцете ù рисуваха нежни сияния в мрака.
Коя беше тя?!... Стоеше на прага и чакаше…
А навън беше студено…
Снегът затрупаше пътища и стари спомени…
разстоянията изглеждаха космически…
Но Тя го обичаше…
Погледът му проникваше в сърцето и мислите ù…
Ръцете му докосваха извивките на тялото ù в сънищата,
устните му рисуваха с дъх на любов върхуу нейните устни…
Сълзите се топяха в бездни от нежност…

А навън беше студено…
Ледът покриваше целия свят, тревата беше премръзнала
и нямаше птици с бели крила…
непосилно е времето…

Но те се обичаха…
Той стоеше буден през нощите
и милваше клепачите ù докато спи,
а тя сънуваше ръцете му и приказния дъх на Любов…
Разстоянията просто не съществуваха!....

2.02.2014г.
АВТОР:Моника Стойчева

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??