Лятото падна в скъсано кошче.
Няма момиче с красиви очи.
Вятъра гони безкрайните нощи.
После създава поле от звезди.
Мракът намира, дере и разкъсва.
Жертвите плачат и стават на прах.
Влака прибира живота изкуствен.
После потегля! И пак си е влак...
Птиците бягат. И диря рисуват.
Брулят небето крила на покой.
Жиците плачат. Ридания чувам.
Гарвани грачат. Живота е бой.
Тънката струна целуна дебела.
Мрака избяга. Настъпи деня.
Музата идва. Душа си е плела.
Вече съм неин. Разлюбих нощта.
© Димитър Драганов Все права защищены