Тя е разбрала нещо.
Пита за мен наоколо.
Моли се. Пали свещи.
Пáри сълза в окото ѝ.
Гасне. А аз изгарям —
в релси превръщам дните,
стих съм на всяка гара,
с мисъл след тебе скитам...
Виж я! — икона бледа.
Гали с очи детето ви.
Длани размачква. Гледа —
пак си затръгвал (петък е).
Виж ме! — простирам пазва.
Чака душата млада.
Нищо недей да казваш.
Думите в теб са клада.
Виж ни! — звезди небляскави.
Виж ни! — две летни пъпки.
С празни от обич ласки
двете без жал потъпкваш.
-
-
© Станислава Все права защищены