Разстояния
Не си далече, просто разстояние
в съзнанието, кратък миг -
усещам твоето дихание
в душата ми отеква нежен вик,
клепачи тихо щом притворя,
затаявам дъх и замълча,
сърцето за любов отворя
дори със риска да сгреша,
пред мен блестиш като дъга
след дъжд, безкрайна, многоцветна,
превръщаш всякаква тъга,
с магия във алея цветна.
И все рисувам те, скицирам
без четка и палитра - със любов,
дори накрай света да се намираш,
художник е духът и е готов,
за обич да премине паралели
на длъж по земното кълбо,
като птиците на пролет долетели
намират своето гнездо.
Не си далече - просто разстояние...
© Гинка Любенова Косева Все права защищены