Разстрел
Дивата патица
спря да лети.
След смъртта
като камък тя бе.
Блясък!
Трясък!
И безмилостен срив
преобърна земята в небе.
Беше тъжен
последният полет
със присвити
ненужни крила.
Уж бе литнала
в полет нагоре,
а пропадаше пак в синева.
Някой беше
удавил небето.
Беше стрелял.
И беше убил.
Във водата
един облак светъл
нова мъртва мечта
бе родил...
© Александър Калчев Все права защищены