И този мъж излезе слаб пияч.
На вино. На жени, да не говорим.
Дойде по залез. Тръгна си по здрач.
Преди бутилка втора да отворим.
И този се оказа беден принц,
избягал от дома на Пепеляшка.
Каляската в дванайсет се стопи...
Отиде си, накуцвайки с тояжка.
И този се гласеше за поет -
словата му ухаели на рози.
Разпльокна се, прегазен като с джет,
когато го подхванах със въпроси.
И ето ме, подпряла чело с длан,
дояждайки кутия с курабийки,
май схванах най-накрая (срам, не срам)
защо жените станаха лесбийки.
© Васка Мадарова Все права защищены