Разсъждения преди края на света

21 нояб. 2012 г., 13:37

Поэзия

509 0 6

Точно днес не ми се умира.

И на двайсет и първи – не ща.

Имам още какво да събирам

по голямата кръгла Земя.

Имам мисли, които не мога

да загърбя за някаква смърт.

Имам дългове още към Бога.

Да живея съм краен и твърд!

От Светото Писание зная -

Само Нему е ясен деня.

Кой измисли, че идвал бил краят?

Кой разсипа в душите страха?

Ще живея напук аз на всички,

дето вярват в злокобния ден.

Заразявам ви с още обичане

и със вяра, вървете до мен!

От Любов има нужда Земята,

не от страх впита в нашите души.

Погледнете в очите децата,

там не се наслояват лъжи.

slan4ogled (Радослава Антонова)

2012-12-04T21:18:29+02:00

Подкрепям напълно, поздрав!
Довереница (Дочка Василева)

2012-11-21T23:26:10+02:00

Животът е пъзел,редим го.
Парченцата губим, крещим.
Безкраен и точен и пъстър
И щедър... И непредвидим.
Donnerjack (Донърджак)

2012-11-21T17:56:38+02:00

Мдаа...дъхът на наслояванията е прелесно престъпление Поздрав! Джак
djudjii (Жанет Велкова)

2012-11-21T15:50:36+02:00

Браво! Страхотно послание!
ВаняИ (Ваня Иванова)

2012-11-21T15:45:05+02:00

Браво!Много хубав стих.Хората имат нужда от вяра, надежда и любов, а не от страховете, които насаждат разни псевдопророци!поздрав!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2012-11-21T14:18:32+02:00

Много хубаво и много искрено!
И мое разсъждение...
Благодаря!