24 мар. 2022 г., 15:27

Разсъмване 

  Поэзия
711 5 10

Преплитат клони бухнали липите
в тунел зелен по уличката малка.
Пендари слънчеви във тях са скрити –
надолу спускат се като в пързалка.


Очи отваря сънено кварталът
в звънтенето на дръпнати пердета.
Червена светлина небето пали
и плисва я по гладките павета.


Завивка лека утрото отмята,
пристъпва тихо със нозете боси,
а после се разстила по земята,
посрещано от песента на кòса.


И пак е ден. Животът тържествува.
Изпълва сетивата. Като шепот.
Трепти като подръпване на струна
и крие най-голямото вълшебство.

© Анахид Чальовска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??