Мълча пред теб и треперя,
тръгнах след теб и не можах да се върна,
изгубих се и не мога да се намеря...
Боже! В какво ме превърна?

Какво съм аз? Знаеш ли? Кажи!
Изобщо способна ли съм още да обичам?
Или просто по твоите следи
ей-така, по навик, си тичам?

Наляво - стена, надясно - стена,
напред, назад... наникъде не става,
зарязана съм на кръстопътя ти сама
и самообричам се на забрава.

Не мога да дишам от обич към теб!
И пак треперя, треперя сама,
студено ми е във сърцето ти от лед.
И пак разтреперена пред тебе мълча...