Бе тихо, лепкаво и жежко.
Под асмалъка бръмкаха пчели.
Омарата притискаше ни тежко,
а времето бе спряло да върви.
Ограда от извити арматури
оформяше прозорец причудлив.
Бельото ти през него се кокори
със погледа си похотлив.
Лежим на топлият цемент,
загледани във щипки избелели.
Дъхът ти спира върху мен.
А ти си само по дантели...
макар че ни изгаря цели.
Помръднеш ли, ще изгорим,
отидоха развратните дантели...