(дует с Мечтателка)
На малки глътки ще те пия,
като отрова мътна, сиво-синя.
Страшно бавно в мен се вливай...
Разяждай ме, изгаряй ме, убивай!
Аз като катран в теб вливам,
всичките болки и стари грешки.
Ако сега чувствата убивам,
то нека не бъдем за миг човеци.
Няма да бъдем... А и кога сме били?
С тебе сме по-черни от дяволи.
Грешници, скитници с мръсни души.
И вместо сърца носим камъни...
И изливаме отрова от нас си,
по черните ти устни, с лекота
даваш да докосна жената,
която моята обич така проигра.
Ти обичаше ме, но само на думи.
И моля те, просто ме забрави.
Времето, казват, лекувало...
Без мен по своя път върви...
Просто се надявам да не помня,
защото това време ме унищожи.
Сега съм просто дупка огромна,
в която можеш да се утешиш.
Каквото и да следва, знай,
че душата ми ти я погуби.
И наравно ние, вместо край
ще страдаме с теб, като луди.
© Христо Андонов Все права защищены