9 февр. 2010 г., 14:16
Лицето, което сред другите изплува,
мислите ми винаги вълнува.
Аз за него се моля и нека
то проправи към мене пътека.
Да ме гледа, докосва с пръсти горещи.
Да разпалва в главата ми хиляди пещи.
Да ми носи покой и надежда
всеки път, щом към мене поглежда.
Нека знае, че мене ме има:
Тук до него - реална и зрима!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация