Вечер, когато заспивам, мечтая за твоите черни коси. Нощем, когато сънувам, сънувам аз твоите черни очи. Денем, когато замислен стоя и за твоите устни изгарям, ми идва с душата на ум да крещя, но твоето име на глас пак повтарям. Къде си? - това е въпросът най-важен. Къде любовта е? - останала в погледа влажен. Нима ме отрече, аз, тъй мил и нежен. Нима на мен гледаш с поглед небрежен. Защо нарани ме с думи тъй тежки. Защо не прости всички сторени грешки. Защо? - нима е толкова трудно. Нима подчиняваш се на бремето студно. Нима...?!? Ти прекрасна и дръзка дори. За теб се борих ли, борих, но без сили останах, уви. Теб обичах и в жар и във студ. И ти обичаш, но не мен, а друг. Сълза невинна по лицето се стича. Сърце тъгува, но любовта пак отрича. А аз не спирам, боря се, боря... За теб, разбери, каквото мога, ще сторя. На колене бих застанал, за да се моля. Но всичко оставям на твоята воля. И нека пламъкът малък в пожар да порасне. Тогава той дълго не ще да угасне. Не би ми стигнало нашето слово любовта да опиша. Момчето влюбено страстно започна да диша. Любов наричат лъжата и болката силна. Любов, това е гняв и радост обилна. Но едно е, което надеждата в мене държи. Това е обич, това си ти. Обичам силно, но и силно боли. Обичам теб, никой друг, разбери. Обичам... това достатъчно за мен е, знай. Обичам, но на тази любов слагам край.
Браво!!!Страхотно е!!!Наистина ужасно много ме трогна и разчувства твоята поема!!!Друга ще се появи!Не тъжи!На света има много,които ще те оценят!Това момиче губи.Никой друг!!!Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.