06.11.2008
Окапват есенно листата
И става вятърът все по-студен
Загърна се с одеяло шарено земята
Поспря за миг забързаният ден
Засвири вятърът в комините
А облаците слънцето закриха
По улиците даже няма ги автомобилите
Отдавна птиците на юг се скриха
На улицата прелетя трамвай
Незнайно за къде забързан
На тротоара просяк ръпаше кравай
В парка скиташе се пес отвързан
Една реална нереалност
Откриха хората един в друг
Но завладяни пак от непонятност
Мизерно си живеят уж напук...
© Erato Eratova Все права защищены