Живея под наем, в очите на хората,
плача, когато са тъжни.
Не давам назаем любов и опора –
обичам, защото съм нужна.
Живея напряко, по задните улици –
срещам души обеднели,
не търся разправа с инат и юмруци,
а само усмивки... без цели.
Живея широко, отвъд небосклона
прегръщам отплаващи мисли,
не искам да търся в сърцата подслона –
живея реално... смирих се.