Какво сме си говорели със теб?

Разказвали сме си навярно приказки...

Дочух, че имал си криле...

Какви криле? Къде са ти крилете?!

Дочух, че можел си навярно да летиш,

високо, горе в небесата...

Не знаех, имало небе...

Какво небе? Къде видя небето?!

И Бог си бил, дочух...

Дочух, възраждал си звездите...

Ти никога не си се любил със души.

Какви души? Родили се във висините?!

Луна била съм някога за теб.

Ти бил си слънце, с вятъра си тичал.

Но никога не сме се срещали...

Дори и... Някога си ме обичал.

И влюбени били сме?! Аз не помня.

Във този свят били сме идеални.

Главата ме боли. Дано си спомниш,

че с тебе сме реално нереални!