Свих цигара от недописаните ти стихове.

Малко нагарча тютюнът във тях.

Макар страстта между нас да е стихнала

и пулсът уморено утихнал,

да ги изпуша с наслада успях.

Всмукнал от твоята сприхавост,

че е вредна за здравето, дори не разбрах.

Нямах място и време за бдителност -

аз самият за теб филтър бях.

Колко мисли катранено черни

успя да филтрираш през мен!?

Съмнения, че съм лъжец и неверник

и от минал опит рециклирано покварен.

Сега споменът е само непотребна угарка,

дето клошарят търси в кофите с хъс,

а аз съм издимяла идилия "запазена марка",

с пожълтял мустак е животът ми къс.