19 мар. 2014 г., 16:13

Рециклиране на чувства 

  Поэзия » Другая
721 0 7



Изгубихме се...
И не се намираме,
защото всеки тръгна срещу себе си.
И всяка нощ по мъничко умираме.
Със вързани очи гадаем ребуси.
A думите... като листа събираме,
в зениците потапяме ги тихо,
и тайните копнежи - рециклираме
(от тях се раждат после тъжни стихове).
Усмихваме се...
И се аплодираме,
за своята победа... върху нас.
А после в тъмното - агонизираме.
Да има някой хапче против бяс?

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Малко тъжно, но накрая завършва забавно!Накара ме да се замисля!
    Оценявам го,Павлина!Харесах!Поздрави от мен!
  • Много хубав стих!И много тъжен! Искам да раздавам хапчета срущу бяс и... ако задължително хубавата поезия е тъжна... не искам да умея да пиша хубаво!
  • Ето от къде идвали тъжните стихове...
    Този ти стих е брутално хубав просто, браво Линке!
  • "всеки тръгна срещу себе си."

    Споделям, Павлина!

    Хубав стих!
  • На мен също ми хареса!!!
    Поздрави!!!
  • Благодаря!
  • Хубава поредица се получава!Поздравления!
Предложения
: ??:??