МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1019 4087
15 сент. 2017 г., 08:38

Ред 

  Поэзия » Философская
456 1 9

 

По тънкия ръб на бръснача

старците и децата крачат.

Едните събират шишарки,

другите тичат из парка.

Отворили шепи и вестници,

с погледи важни и смешни,

едните разсейват заблуди,

другите - облаци пеперуди.

А Бог ги превежда полека

с обич по стръмна пътека -

в минало, бъдеще, днешно -

тихо, внимателно, безпогрешно.

И няма нужда от изстрели,

нито от ярост неистова.

Как ще излъжеш сърцето

с пито-платено, взето-невзето?

Всичко си има причина.

Знаят я само малцина.

Също орлите, делфините,

преспите, мракът, лавините.

Тези без бъдеще, тези без минало -

старците мъдри, децата невинни.

Знаят я даже и павианите

и, не припадайте, моля,

дори ураганите.

Само от хората тленни е скрита.

Кой би могъл на нас да разчита?

 

13.09.2017

 

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на коментиралите.
  • Хареса ми!
  • Хареса ми! Споделям мнемието ти. Поздравления!
  • Благодаря!
  • Много ми хареса!
  • Благодаря, Пепи!
  • Всичко си има причина. И аз съм на това мнение. Поздравления за стиха,Мария!
  • Благодаря.Темата за хаоса и реда ме интересува, съвсем буквално, без да я пренасям в битови житейски ситуации. Бях чела, че хаосът също е вид ред, но ние не го забелязваме, защото повтарящите се елементи се появяват през по-голям период от време. Това е смисълът на стихотворенията - природата си има естествен принцип на регулация и когато се опитваме да я контролираме, по-често вредим..И още - всичко в природата е взаимозависимо и носим отговорност за всяка своя постъпка, колкото и незначителна да ни се струва. Също - Бог е заложил в нас верен компас - нашата съвест и не трябва да я заглушаваме със сметки за някаква изгода, която може да се окаже ефимерна. Но аз, разбира се, не откривам топлата вода.
  • От ред на ред, живеят хаоси безчет...
    Децата ги откриват,а старите, мъдростта им отива!
    Но който се научи да обича: мъдростта ще му прилича!
    Колко размисли предизвика в мен този свят неподреден?!
    Поздрави за написаното от теб, Мария!
Предложения
: ??:??