22 окт. 2022 г., 14:23  

Рекапитулация на чувствата 

  Поэзия » Любовная
390 4 7

РЕКАПИТУЛАЦИЯ НА ЧУВСТВАТА

 

Приключих с всички земни тържества.

Лекувам се от обич и омраза

Блаженство е да бъдеш чужд и сам.

Наивно – да се считаш за наказан.

 

Свободно дишам, пулсът ми е в такт,

главата ми е празна откъм мисли,

От дълго време в непрогледен мрак,

дано на хоризонта се прочисти.

 

А чувствата ми – пищен листопад,

ще разпилее вятър постепенно.

Мъглата се разсейва по обяд,

дъждовен плащ намята раменете.

 

За размисъл – дали не закъснях?

Не искам повече да си припомням

как в мене рикошира твоят смях –

когато се сбогува през октомври.

 

Когато бяхме цяло и едно –

две голишарчета под лунна стряха,

плямтащи като въгленче в сено.

Но ти без мен си продължил нататък.

 

Не се завръщай, бурята след теб

помете всичко – злато и рубини.

Утеха дирих в тъжното небе –

но само дим издишаше коминът.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "... как в мене рикошира твоят смях
    - когато се сбогува през октомври."
    Поздравления, Вале!
  • Дано дойде по-бързо, Марийка. Зимата не е моят сезон.
  • Това е само временна, но много силна поетична рекапитулация на случилото се досега в живота ти, Вале. Дори и да е вярно това:

    "А чувствата ми – пищен листопад,
    ще разпилее вятър постепенно"

    идва следващата пролет. Така е и с живота ни и тя ще ни намери, стига да не сме се затворили в пещерата на собствените си мисли и съжаления. Пожелавам ти го!
  • Благодаря, Пепи, то добре че е надеждата да ни крепи.
  • Никога краят не е край. Когато не очалваш, все ще се намери нещо изневеделица да те извади от блаженстеото. Прекрасен стих!
  • Благодаря, Тоти
  • Много образно и силно.
    Поздрави! Успех!
Предложения
: ??:??