Рекичка палава, игрива,

там нейде в нищото отива.

Аз пък, следвам я, глупака!

Какво ли още мен ме чака...

Тя си върви, където иска.

Насам-натам се волно плиска.

Изглежда, май съм си откáчен,

в посока неизвестна влачен.

Реката, тя си знае пътя.

С нея съм, какви ги мътя?

Ясно – влюбен съм във нея,

щом съм в тази одисея!

Тя не спира да препуска,

пък нямам си дори закуска!

Стомахът курка всеки час,

но идиот съм пълен аз!

Ще ида там, където свърши.

Не може тя да ме прекърши!

Звяр съм, че и съм инат.

Бе, най загубен в този свят!