milanoff (Ми Ки)
95 213
21 нояб. 2009 г., 23:22

Реките потичат на юг 

  Поэзия
551 0 4

Реките потичат на юг
 
Очите й - открити, но леко присвити,
сканира ме... ах как ме привлича,
тръпна и вълна след вълни и реките,
заливат ме и обратно на юг пак потичат.

На стобора от рано, от съвсем полунощ ,
кукурига петел,  над мен млечният път тича,
дим на хляб долита, и звезди пълен кош
и спомен за нощ, за едно бяло  момиче.

И пак среща, и разбира се после раздяла,
всеки по своя път и сняг, но кокиче наднича,
избуяли зелени жита, сенокос, есен зряла.
и реките на юг текът. Тя така и такъв ме обича.

© Ми Ки Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Андромаха! Благодаря Белла!
    Валка! Ех Валкааааа! 10х за рибата!
  • Може ли някой да не те обича МиКи?
  • ХМ! Пи-ес! Благодаря, че прочете...Доста лично е Веси!
    10х и за рибата!!!!
  • Притесних се, да не текнат на обратно!
    Щом е на юг.. може!
    !!!
Предложения
: ??:??