Реквием

28 февр. 2007 г., 10:27

Поэзия

1040 0 2

Гарвани грачат зловещо,
хората плачат за мен.
И името мило на кръста.
Изрича с мъка това.

Това, което било е мило.
Това, което е носело щастие вас.
Това, което с болка изрича:
"Мамо, обичам те аз"

Не ме оставяй в земята студена
Вземи ме, вземи ме при теб.
Аз искам обич да топли душата.
Като слънце през майския ден.

Когато сутрин се събуждаш,
ти малката свещица запали.
Дано да стоплиш моите длани.
Да може толкова да не боли.

Макар, че не виждам, не чувам,
знам как се чувстваш без мен.
И знам, че съдбата проклинаш.
Проклинаш всяка нощ, всеки ден!!

Реквием

Свързани произведения

Комментарии

Предложения