purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
27 авг. 2011 г., 15:58

Реквием 

  Поэзия
546 0 13

 

 

Р Е К В И Е М

 

І.

 

( спокойно )

 

Вървя от векове

към теб.

Бях бисерна сълза

в окото

на разлюбен облак.

После цопнах

от високото

в потока,

който идваше незнайно откъде

и незнайно накъде отиваше.

Щураше се без посока.

А аз усещах,

че вървя

към теб

и ще те видя,

защото те мечтах

и защото ти ме викаше.

 

 

ІІ.

 

( нервно )

 

И после пак на път.

И все на път.

И все към теб.

От векове.

През цялата вселена.

Пропадах с водопади,

галех парещата плът

на необуздана младост,

целувах хвърления кръст

с душа премръзнала

и хладна,

блъсках се от бряг

във бряг,

обичах,

гаврех се,

съзиждах

и рушах...

Аз,

мътната сълза,

откъснала се от окото

на разсърден облак.

 

 

ІІІ.

 

( бурно )

 

И ето ме сега –

отпаднала до смърт,

достигнах края.

Достигнах теб.

И ужас!

Да ужас, а не

неистова омая

ме обзе!

Чудовище,

обвито в скръб,

проклятие –

това си ти море!

Отворило огромната си паст,

за да поглъщаш с трясък

всяка божа твар

в последния ù път.

Уплаших се.

Мигът и Вечността

се сляха.

И потънах в тях.

Аз,

едничката сълза,

родена във окото

на разбойник-облак.

 

                                                                         04.08.11г

 

 

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??