etbarzeva (Елена Бързева)
132 92
20 авг. 2007 г., 14:28

Реквием 

  Поэзия
659 0 7
 

Не си ме викал -

но дойдох!

Не си ме чакал -

но съм тука!


Дъждът измива моя вик,

а в думите ти няма нежност...

Какво ли исках,

вярвах ли сама,

че слънцето от облаците

мога да ти върна?

Защо така отчаяно

се вглеждах в тебе -

та ти отдавна беше отговорил!

Защо все питам,

та ти отдавна беше си отишъл.

Като прокълната

под капещия дъжд

надеждата ми в твоите очи поглежда.


Ти искаш да си тръгна,

пари за пътя

щедро ми предлагаш.


А този дъжд банално си вали

и няма начин

просто да изчезна!


Седя и чакам -

без право

да копнея и обичам.


Аз знам -

не си ме викал,

сега от тебе си отивам.

Не си ме чакал

затова и никога

отново няма да се върна!


Не ме повика -

но дойдох.

Не си ме чакал -

но ме срещна.


Какво пък -

даже да боли -

аз бях щастлива,

че обичам!

Какво пък -

спомням си, нали!

А спомените няма как

от моето сърце да вземеш!

© Елена Бързева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??