Реквием за баща ми

18 окт. 2016 г., 14:36

Поэзия

311 2 5

Не ходеше баща ми на театър –

не знаеше къде се влиза там.

Изпращаше го него топъл вятър

и влизаше в галерията сам.

Не знаеше къде ни е и плажа,

защото все умираше за сън.

Бе станал, като прилеп – ще го кажа,

и лесно не излизаше навън.

Петнадесет години под земята

и плътно в трите смени ден и нощ.

От работата си не се отмята

да реже мрака под земята с нож.

Веднаж, след толкоз работа ми каза,

че е отсъствал само трите дни,

когато там, в нощта, не го премаза

и рудата от всичките страни.

И в цялата си дейност на забоя

миньор си беше той и във кръвта.

И не направи ни веднаж завоя,

и да не се пребори със пръстта.

Така след толкова до днес години,

откакто той сега лежи в пръстта,

си спомням за рубашките му сини

с медалите за труд и за честта.

vega666 (Младен Мисана)

2016-10-20T12:35:42+03:00

Поклон пред паметта и трудната професия на баща ти, Никола! Екзюпери особено много цени миньорите. И има защо. Достойно стихотворение - за достоен баща! Поздравление!
koli4a (Никола Апостолов)

2016-10-19T09:25:38+03:00

Благодаря, Анна, Водичке и Александра!
Радвам се, че съм Ви развълнувал с образа на моя баща! Той беше добър човек!
Поздрави от мен и хубав Ви ден!
Alexa_Hurt (Александра)

2016-10-18T23:08:30+03:00

Поклон!...
И мен ме развълнува...
voda (Елица Ангелова)

2016-10-18T21:50:26+03:00

Достойни думи от благодарен син... Поклон!
Човек (Анна Станоева)

2016-10-18T17:19:54+03:00

Харесва ми, защото ме върна назад във времето...