И седя коленичил пред гроба на моя баща,
и се питам защо трябва да бъде толкова трудно
да се молиш за спомени от отминали вече неща,
а не искаш да видиш лъчите на днешното утро.
И мълчейки, разбирам, че отговор няма за всичко това,
че животът е такъв, какъвто трябва да бъде,
и че всички неизречени много неща
не са нужни на никой за утре.
И тогава, прогизнал от силния дъжд,
ставам и тръгвам незнайно къде...
Знам, че не е нужно да бъдеш истински мъж,
а понякога просто трябва да останеш дете. ...