Реквием за един ангел

14 янв. 2020 г., 07:47

Поэзия

982 2 2

На зимата, в косите посребрени

замръзваше последната мечта.

И любовта не беше споделена,

а пълна с тъжно-сива самота.

Угасна бавно, в лепкавата скука,

и пламъкът на нейните очи…

Заплака тихо някъде капчукът,

но не успя леда да разтопи,

в душата ѝ, копнееща за лято,

изгубена в безличните лица,

на хората, напълно непознати,

които не разбраха любовта,

която тя наивно им поднесе,

преди към залезът да отлети…

Тя беше ангел! Но не беше лесно,

светът бездомен да я приюти!

Таня Симеонова

13.01.2020г.

Петър1 (Петър Димитров)

2020-01-15T02:05:50+02:00

Много, много красиво. Хареса ми и формата: умишленото отделяне на последните две строфи от основния текст, без да се нарушава римата и ритъмът.
Dendu89 (Деница Гарелова)

2020-01-14T08:42:40+02:00

Ангелите не ги приемат много..